nikelo (nik_man)
10 10
5 янв. 2024 г., 06:53

Време разделно* 

  Поэзия » Философская
259 5 3

"...Ако некой ден ме закопат до тебе, че станем, че си земем камико и че отидем да легнем у другио край на гробищата..."

- - -

Научиха ни на омраза без остатък,

(макар че къс е земния ни път)

така че щом преселим се Оттатък,

емоциите и там да ни държат.

 

Един въпрос обаче ни тревожи:

Дали е там омразният ни враг?

Не е ли, то тогаз ще се наложи

да дирим друг - и той недраг.

 

Че инак трудно там ще оцелеем.

И Рай да е - за нас ще бъде Ад!

Май по-добре е тук да си живеем:

на воля мразиш, климатът - познат!

 

И всеки ден е нещо като празник -

ругаеш, плюеш, мразиш с много хъс,

не се тормозиш със обноски разни.

А пък в гърдите си отглеждаш мъст.

 

 

© nik_man Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Иване, Мария и Бела, благодаря, че спряхте при този стих!
  • Ти си дялан камък в поезията, личи си от двете стихотворение, които прочетох! Приветствам те с това, че твориш в класически стих, за мен истинската поезия е точно това! Браво и за темата, която разработваш с честния поглед на душата си!👍
  • Прочувствен стих! Навява на размисли. Да, прав си, научиха ни да се мразим! Най-лесно се управляват хора разделени, мразещи се! От това обществото губи, властимащите укрепват се и управляват дълго. Нужно е хората да се научат да се обичат, да простят на противниците си и нещата ще се променят! Омразата подхранва и прави по-силни управляващите се! Кръговрат. Кръговрата е нужно да бъде разкъсан!
Предложения
: ??:??