Време разделно*
"...Ако некой ден ме закопат до тебе, че станем, че си земем камико и че отидем да легнем у другио край на гробищата..."
- - -
Научиха ни на омраза без остатък,
(макар че къс е земния ни път)
така че щом преселим се Оттатък,
емоциите и там да ни държат.
Един въпрос обаче ни тревожи:
Дали е там омразният ни враг?
Не е ли, то тогаз ще се наложи
да дирим друг - и той недраг.
Че инак трудно там ще оцелеем.
И Рай да е - за нас ще бъде Ад!
Май по-добре е тук да си живеем:
на воля мразиш, климатът - познат!
И всеки ден е нещо като празник -
ругаеш, плюеш, мразиш с много хъс,
не се тормозиш със обноски разни.
А пък в гърдите си отглеждаш мъст.
© nik_man All rights reserved.
