Време, спри!
Една красива котка от Сиам
пристъпваше по покрива лениво.
Котак наперен, (видимо) без срам,
поглеждаше към нея похотливо.
Гръбнак огъна, протегна се сънливо,
опашка вирна към кръглата луна,
"Видя ли ме котачето красиво,
или на покрива кокетнича сама...?!
Ах...
той пристигна - колко съм щастлива,
усещам тръпки (зъбки) по гърба...
О, Господи... мигът не стига!
Накарай времето да спре, сега!!!!"
Провокирано от "И само вятърът в улука свири..." на ringo2
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валка Все права защищены
