Време за апатия
Капе слънцето бавно и разлива червени петна
върху облаци стъкнали пухкава прежда на запад.
И заплитат мираж, който лъже, че е тук есента,
а е краят на зимата. Почти. Време е за апатия.
И вали. Всеки ден. С този дъжд чак прогнива душата.
А тъгата е зинала и стръвнишки поглъща света.
Още малко остана на зеленото да поникне в сърцата.
Още малко, а сякаш векове е царувал студа.
Скитат чувствата - глутница вълци в полето.
Брули вятър опит плах за усмивка. Така
със напукани устни се опитва да целува небето,
ала в тази целувка замръзнала спи любовта.
Много време... Сто години ли вече превалят?
Само залез понякога в сивото слага по цвят.
Имам две песъчинки от лято в очите и парят,
и боли, и сълзи...но не мога да виждам без тях.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деа Все права защищены
