Време за Носталгия...

                          Брáла`й мома капини

                          във попóви градини...

                                             Народна песен 

От жáрата разжáрила полята

довея топъл вятър с вечерта...

Звезда проряза дръзко тъмнината

и огнена следа се очерта...

Едно Момиче идваше от здрача:

магично – теменужен на нощта...

А въздухът сгъстен, полупрозрачен,

превърна го внезапно във мечта...

... Скрит в сянката на Времето отминало

на женският му чар се възхитих,

а нещо незабравено и мило

в душата ми потрепна с този стих...

Носталгия ли беше, или спомен,

красива болка или пък копнеж –

опитах да остана миг спокоен,

но можеш ли носталгия да спреш!...

... А тъй необяснимо и превратно

и Времето пое на заден ход,

и връщаха се чувствата обратно –

забравените –​​​​ в Оня мил живот...

Едно момиче идваше тогава

в подобна нощ и аз бях изумен –

косата му бе руса като плява,

разрошвана от Вятър възхитен...

Отдавна само Вятъръг остана,

звездите са по – малко със една...

А старите легенди от Балкана,

не помни вече никой за беда...

.. Мечти нахлуват... Хукват и се връщат,

опитвам, но не мога да ги спра,

понеже и за тях е тъй присъща

на чувствата налудната игра...

... Внезапно се опомням: „Ей човече –

момичета ще има пак в нощта,

но своето сега очаквай вече

ти само в носталгичните неща!...”

08.03.2017.