Време за Носталгия...
Брáла`й мома капини
във попóви градини...
Народна песен
От жáрата разжáрила полята
довея топъл вятър с вечерта...
Звезда проряза дръзко тъмнината
и огнена следа се очерта...
Едно Момиче идваше от здрача:
магично – теменужен на нощта...
А въздухът сгъстен, полупрозрачен,
превърна го внезапно във мечта...
... Скрит в сянката на Времето отминало
на женският му чар се възхитих,
а нещо незабравено и мило
в душата ми потрепна с този стих...
Носталгия ли беше, или спомен,
красива болка или пък копнеж –
опитах да остана миг спокоен,
но можеш ли носталгия да спреш!...
... А тъй необяснимо и превратно
и Времето пое на заден ход,
и връщаха се чувствата обратно –
забравените – в Оня мил живот...
Едно момиче идваше тогава
в подобна нощ и аз бях изумен –
косата му бе руса като плява,
разрошвана от Вятър възхитен...
Отдавна само Вятъръг остана,
звездите са по – малко със една...
А старите легенди от Балкана,
не помни вече никой за беда...
.. Мечти нахлуват... Хукват и се връщат,
опитвам, но не мога да ги спра,
понеже и за тях е тъй присъща
на чувствата налудната игра...
... Внезапно се опомням: „Ей човече –
момичета ще има пак в нощта,
но своето сега очаквай вече
ти само в носталгичните неща!...”
08.03.2017.
© Коста Качев Всички права запазени