13 авг. 2014 г., 15:19  

Време за раздяла

498 0 0

Време за раздяла 

 

Заедно сме с теб от много време,

обичам те и много те обичах,

но нещо в последно време,

виждам неща, които преди не виждах...

 

Някак си по-лош ти стана изведнъж,

а може би такъв си си бил и преди,

сякаш някъде изчезна перфектния мъж,

който ме носеше на ръце и сваляше звезди...

 

И аз за теб не съм вече интересна,

не се вълнуваш за мен като преди,

и аз не мисля днес дали ще ти харесам

и без това няма да ми го кажеш ти...

 

Изведнъж ти стана толкова различен,

толкова скучен, толкова  зает,

не мога да повярвам, че мъжът, когото обичах

някога е имал нещо общо с теб...

 

Не усещам нищо като те целувам

и когато разделени сме за теб не мисля,

неприлични неща с други сънувам

и не съм сигурна дали вече те искам...

 

Ти ли се промени или умът ми се избистри,

заслепена ли бях или е от многото години...

На входната врата е любовта и си мисля,

че е време да я пуснеме да си отиде...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослава Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...