Aug 13, 2014, 3:19 PM  

Време за раздяла

  Poetry » Love
497 0 0

Време за раздяла 

 

Заедно сме с теб от много време,

обичам те и много те обичах,

но нещо в последно време,

виждам неща, които преди не виждах...

 

Някак си по-лош ти стана изведнъж,

а може би такъв си си бил и преди,

сякаш някъде изчезна перфектния мъж,

който ме носеше на ръце и сваляше звезди...

 

И аз за теб не съм вече интересна,

не се вълнуваш за мен като преди,

и аз не мисля днес дали ще ти харесам

и без това няма да ми го кажеш ти...

 

Изведнъж ти стана толкова различен,

толкова скучен, толкова  зает,

не мога да повярвам, че мъжът, когото обичах

някога е имал нещо общо с теб...

 

Не усещам нищо като те целувам

и когато разделени сме за теб не мисля,

неприлични неща с други сънувам

и не съм сигурна дали вече те искам...

 

Ти ли се промени или умът ми се избистри,

заслепена ли бях или е от многото години...

На входната врата е любовта и си мисля,

че е време да я пуснеме да си отиде...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослава Михайлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...