Време за раздяла 

Заедно сме с теб от много време,

обичам те и много те обичах,

но нещо в последно време,

виждам неща, които преди не виждах...

Някак си по-лош ти стана изведнъж,

а може би такъв си си бил и преди,

сякаш някъде изчезна перфектния мъж,

който ме носеше на ръце и сваляше звезди...

И аз за теб не съм вече интересна,

не се вълнуваш за мен като преди,

и аз не мисля днес дали ще ти харесам

и без това няма да ми го кажеш ти...

Изведнъж ти стана толкова различен,

толкова скучен, толкова  зает,

не мога да повярвам, че мъжът, когото обичах

някога е имал нещо общо с теб...

Не усещам нищо като те целувам

и когато разделени сме за теб не мисля,

неприлични неща с други сънувам

и не съм сигурна дали вече те искам...

Ти ли се промени или умът ми се избистри,

заслепена ли бях или е от многото години...

На входната врата е любовта и си мисля,

че е време да я пуснеме да си отиде...