23 апр. 2011 г., 17:32

Време за разпятие

1.5K 0 11

Върни се, Господи, при хората!

И приеми венеца трънен.

Върни се. Натежа умората.

И корабът ни ще потъне.

Върни се, Боже! Лошотия

като порой заля земята.

Върни се тук като месия

и приеми

едно разпятие.

Върни се, Господи! И няма

да търсиш дълго своя Юда.

За десет сребърника само

всеки от нас

ще те погуби.

Родът Адамов със охота

затъва в грехове големи.

И пътя страшен към Голгота

пак трябва някой да поеме.

Пак трябва, Господи, на Кръста

да те разпънем. За последно.

Пак трябва после да възкръснеш.

За да повярваме във Тебе.

За да повярваме, че има

любов пречиста на земята,

душите ни от грях измила

с кръвта ти,

жертвено пролята.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гълъбина Митева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...