Време за училище
Митко вече е голям, раницата стяга.
Молив, гума, химикал и тетрадка бяла.
Батко гледа го през рамо, малко му се мръщи.
Пак ще става сутрин рано, ще му липсва вкъщи.
И на Митко и на Ванко много им се иска.
Да играят там на двора, под сянката на бора.
Пакости да правят двама, баба с пръст им се заканва.
А нали е тя добра, със усмивка ги прегръща
и се смее от душа на всяка тяхна - мъничка беля.
Е, това отмина вече и септември пак дойде човече…..
Митко хвана Ванко за ръка, а във другата държи цветя.
„Таз година сме двамина с батко,
ще прекрачим прага в този ранен час,
на училището Родно и ще влезем в клас.“
На добър път, деца!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ваня Атанасова - Панова Все права защищены
Благодаря ви, Юлия и Миночка!
