Лентата се скъса,
филмът прекъсна,
аз избърсах своите сълзи
и тръгнах да търся
времената, които изгубих;
доста се чудих
за тази посока
и за всичките пъти,
когато поглеждах нагоре,
а виждах единствено празни пътеки.
Не желая билети за черни трагедии,
нито усмивки, зацапани с грим!
Върнете ми само всичко заслужено,
останалото вземете, пазете за себе си
и нека
свободни назад продължим...
Има време...
има много времена,
които се хранят с това,
което поддържам в себе си...
ще дойде миг,
дълго очакван,
когато и аз ще остана без спомени...
Има много, много времена,
времена, които убиват,
които прераждат,
които отлитат просто така,
дори без да кажат довиждане!
Аз нося заразата
и всичката тази омраза,
за която няма лекарство
... лекарството се нарича фантазия!
Навярно няма да срещна деня,
няма да срещна утеха,
няма да вкуся мига,
няма да бъда спокоен
и погледнал нагоре
да виждам
прекрасно и ясно
дъжд от живи пътеки...
Има много,
много времена
едно от тях отне ми мечтите,
също и дните,
също и каза,
че от утре нататък
ще живея живот, изпълнен с проказа!
Има време...
има много времена,
има единствена тайна пътека,
пълна с утеха,
когато се крия по нея вървя
и търся...
търся всичко отнето!
© Икабод Крейн Все права защищены