Времето

Времето е толкова различно -
една цигара време,
един събуден сън,
набъбнало критично,
посреща те навън.
Расте, избухва и смирява,
от скръб протяжно,
от радост неусетно отминава,
но винаги за някой важно.
Беснее в скоростта, излита,
протяга се в неизброен покой,
до някой тича и не пита,
дали е изостанал той,
във вихъра си ще го вземе.
Осмисля всяко поколение
духа на свойто време -
разказва своето знамение,
над свойта вяра бди,

мечтите си рисува
и пази свойте хора.

Часовник марширува,
тактува без умора.
Но времето е толкова различно -
пулсира чрез сърцето,
най-често неритмично
и с бръчки по лицето
затяга свойта мрежа,
дълбоко зад очите
изминатия път оглежда.
Но миналото,

цялото е паметта,
която се затваря да го хване
и носи го сега.
А утре ...
колкото остане.