5.07.2025 г., 18:29

Времето

253 0 0

Времето е толкова различно -
една цигара време,
един събуден сън,
набъбнало критично,
посреща те навън.
Расте, избухва и смирява,
от скръб протяжно,
от радост неусетно отминава,
но винаги за някой важно.
Беснее в скоростта, излита,
протяга се в неизброен покой,
до някой тича и не пита,
дали е изостанал той,
във вихъра си ще го вземе.
Осмисля всяко поколение
духа на свойто време -
разказва своето знамение,
над свойта вяра бди,

мечтите си рисува
и пази свойте хора.

Часовник марширува,
тактува без умора.
Но времето е толкова различно -
пулсира чрез сърцето,
най-често неритмично
и с бръчки по лицето
затяга свойта мрежа,
дълбоко зад очите
изминатия път оглежда.
Но миналото,

цялото е паметта,
която се затваря да го хване
и носи го сега.
А утре ...
колкото остане.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Петева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...