18 мар. 2007 г., 00:34

Времето...

582 0 0
Последна вечер и съм сам,
последно питам, без да знам
думи запомнени от някой, някъде
пратени замислено натам.

"Добрите хора умирали млади",
това бяха думите безпощадни,
изпълнени с тъга без време,
но и значещи много за мене.

Ако се окажат истинни те
и ще боли, и ще е добре,
ако са някак си лъжливи
ще останат в ежедневието сиво.

А времето няма да питам
преди последния си час,
защото отговора ще дойде, знам,
когато няма да съм между вас
и то ще докаже тогава.
Добрите хора умират си млади,
ако пък не стане така,
ще съжалявам само аз...





Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...