Времето...

Последна вечер и съм сам,
последно питам, без да знам
думи запомнени от някой, някъде
пратени замислено натам.

"Добрите хора умирали млади",
това бяха думите безпощадни,
изпълнени с тъга без време,
но и значещи много за мене.

Ако се окажат истинни те
и ще боли, и ще е добре,
ако са някак си лъжливи
ще останат в ежедневието сиво.

А времето няма да питам
преди последния си час,
защото отговора ще дойде, знам,
когато няма да съм между вас
и то ще докаже тогава.
Добрите хора умират си млади,
ако пък не стане така,
ще съжалявам само аз...