16 нояб. 2008 г., 20:56

Времето е за слепите

1.1K 0 3

Върви си! Времето е за слепите.
Аз нямам надеждата на лудите.
Слепотата ми уби я в очакване,
на чакането за мене във тебе.

(Тръгни си!)
За да няма вече изневери, на две
изневеряващи на себе си души.
И да съм отново цяла, когато
времето във мен те разруши.

(Върви си!)
Аз нямам силата на слепите,
и сама съм вече от лудите.
Станах за смях на себе си,
че вечно те търся у другите.

(Тръгни си!)
Огледалото подиграва ми се,
когато с пръст ти пиша името,
и тишината в очите ти ме мрази,
че обич не виждам във мнимото.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Свобода Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Преди няколко седмици предадох курсова работа защо в Националният Исторически Музей липсва експозиция посветена на исторически личности с недъзи. Занимавайки се с тази тема и ровейки за информация ми хрумнаха тези редове.
    Надеждата на лудите - кой може да разбере блясъка в очите им ? Мислите и душата им... кой може да разбере на какво се надяват и изобщо техният свят? Понякога и моята надежда е така, но срината от реалноста, често замлъква. Те нямат нашата реалност... те имат друг свят, може би в техният надеждата никога не умира.
    Слепотата е вътрешно чувство и състояние. Преди време се опитвах да докосна света на слепите, да разбера нечии чужд свят - затварях очи и стоях навън, опитвайки се да усетя ароматите, звуците и усещанията, когато зрението изчезва. Когато си в подобно състояние ти очакваш, защото всичко е неизвестно.
    И все пак всички те за мен са по-силни от всички нас. За това, в крайна сметка...ако човек желае става сляп и луд, създава си свой свят и живее... по свои закони.
    Нямам навика да си анализирам стиховете, нито да ги обяснявам, надявам се поне нещо да си схванала
  • Благодаря
  • "И да съм отново цяла, когато
    времето във мен те разруши.

    (Върви си!)"
    Много ми хареса! Изживяно... поглъщащо е...Поздрави

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...