16 нояб. 2008 г., 20:56

Времето е за слепите

1.1K 0 3

Върви си! Времето е за слепите.
Аз нямам надеждата на лудите.
Слепотата ми уби я в очакване,
на чакането за мене във тебе.

(Тръгни си!)
За да няма вече изневери, на две
изневеряващи на себе си души.
И да съм отново цяла, когато
времето във мен те разруши.

(Върви си!)
Аз нямам силата на слепите,
и сама съм вече от лудите.
Станах за смях на себе си,
че вечно те търся у другите.

(Тръгни си!)
Огледалото подиграва ми се,
когато с пръст ти пиша името,
и тишината в очите ти ме мрази,
че обич не виждам във мнимото.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Свобода Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Преди няколко седмици предадох курсова работа защо в Националният Исторически Музей липсва експозиция посветена на исторически личности с недъзи. Занимавайки се с тази тема и ровейки за информация ми хрумнаха тези редове.
    Надеждата на лудите - кой може да разбере блясъка в очите им ? Мислите и душата им... кой може да разбере на какво се надяват и изобщо техният свят? Понякога и моята надежда е така, но срината от реалноста, често замлъква. Те нямат нашата реалност... те имат друг свят, може би в техният надеждата никога не умира.
    Слепотата е вътрешно чувство и състояние. Преди време се опитвах да докосна света на слепите, да разбера нечии чужд свят - затварях очи и стоях навън, опитвайки се да усетя ароматите, звуците и усещанията, когато зрението изчезва. Когато си в подобно състояние ти очакваш, защото всичко е неизвестно.
    И все пак всички те за мен са по-силни от всички нас. За това, в крайна сметка...ако човек желае става сляп и луд, създава си свой свят и живее... по свои закони.
    Нямам навика да си анализирам стиховете, нито да ги обяснявам, надявам се поне нещо да си схванала
  • Благодаря
  • "И да съм отново цяла, когато
    времето във мен те разруши.

    (Върви си!)"
    Много ми хареса! Изживяно... поглъщащо е...Поздрави

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...