Nov 16, 2008, 8:56 PM

Времето е за слепите

  Poetry » Love
1.1K 0 3

Върви си! Времето е за слепите.
Аз нямам надеждата на лудите.
Слепотата ми уби я в очакване,
на чакането за мене във тебе.

(Тръгни си!)
За да няма вече изневери, на две
изневеряващи на себе си души.
И да съм отново цяла, когато
времето във мен те разруши.

(Върви си!)
Аз нямам силата на слепите,
и сама съм вече от лудите.
Станах за смях на себе си,
че вечно те търся у другите.

(Тръгни си!)
Огледалото подиграва ми се,
когато с пръст ти пиша името,
и тишината в очите ти ме мрази,
че обич не виждам във мнимото.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Свобода All rights reserved.

Comments

Comments

  • Преди няколко седмици предадох курсова работа защо в Националният Исторически Музей липсва експозиция посветена на исторически личности с недъзи. Занимавайки се с тази тема и ровейки за информация ми хрумнаха тези редове.
    Надеждата на лудите - кой може да разбере блясъка в очите им ? Мислите и душата им... кой може да разбере на какво се надяват и изобщо техният свят? Понякога и моята надежда е така, но срината от реалноста, често замлъква. Те нямат нашата реалност... те имат друг свят, може би в техният надеждата никога не умира.
    Слепотата е вътрешно чувство и състояние. Преди време се опитвах да докосна света на слепите, да разбера нечии чужд свят - затварях очи и стоях навън, опитвайки се да усетя ароматите, звуците и усещанията, когато зрението изчезва. Когато си в подобно състояние ти очакваш, защото всичко е неизвестно.
    И все пак всички те за мен са по-силни от всички нас. За това, в крайна сметка...ако човек желае става сляп и луд, създава си свой свят и живее... по свои закони.
    Нямам навика да си анализирам стиховете, нито да ги обяснявам, надявам се поне нещо да си схванала
  • Благодаря
  • "И да съм отново цяла, когато
    времето във мен те разруши.

    (Върви си!)"
    Много ми хареса! Изживяно... поглъщащо е...Поздрави

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...