Nov 16, 2008, 8:56 PM
Времето е за слепите
Върви си! Времето е за слепите.
Аз нямам надеждата на лудите.
Слепотата ми уби я в очакване,
на чакането за мене във тебе.
(Тръгни си!)
За да няма вече изневери, на две
изневеряващи на себе си души.
И да съм отново цяла, когато
времето във мен те разруши.
(Върви си!)
Аз нямам силата на слепите,
и сама съм вече от лудите.
Станах за смях на себе си,
че вечно те търся у другите.
Огледалото подиграва ми се,
когато с пръст ти пиша името,
и тишината в очите ти ме мрази,
че обич не виждам във мнимото.
© Свобода All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря
-
"И да съм отново цяла, когато
времето във мен те разруши.
(Върви си!)"
Много ми хареса! Изживяно... поглъщащо е...Поздрави
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Надеждата на лудите - кой може да разбере блясъка в очите им ? Мислите и душата им... кой може да разбере на какво се надяват и изобщо техният свят? Понякога и моята надежда е така, но срината от реалноста, често замлъква. Те нямат нашата реалност... те имат друг свят, може би в техният надеждата никога не умира.
Слепотата е вътрешно чувство и състояние. Преди време се опитвах да докосна света на слепите, да разбера нечии чужд свят - затварях очи и стоях навън, опитвайки се да усетя ароматите, звуците и усещанията, когато зрението изчезва. Когато си в подобно състояние ти очакваш, защото всичко е неизвестно.
И все пак всички те за мен са по-силни от всички нас. За това, в крайна сметка...ако човек желае става сляп и луд, създава си свой свят и живее... по свои закони.
Нямам навика да си анализирам стиховете, нито да ги обяснявам, надявам се поне нещо да си схванала