12 дек. 2007 г., 15:24

Времето и ние 

  Поэзия
1608 0 11
Изтича бързо пясъкът на времето,
от забити шпори хълбоците кървят.
Но ний оставяме крака си в стремето,
за да не изчезнем в гроб от кръстопът.

Защо пилеем златото на времето
или съдбата го събира в своя съд?
Търсим ли покой в житейското си бреме
или ще препускаме до края на света?

© Морякът Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, че сте се отбили при мен. Благодаря и за коментариите! Весели празници!
  • Интересно и ме накра да се замисля!
  • Прекрасно!Поздравявам те и ти желая щастие
  • Браво, моряче! Поздравления за музата ти!
  • Благодаря!
  • Много въпроси поставяш, но на стремето през времето все още ...
  • "Изтича бързо пясъкът на времето,
    от забити шпори хълбоците кървят."
    Много силен образ! Поздрав
    "Търсим ли покой в житейското си бреме
    или ще препускаме до края на света? "
    Движението е живот...А има ли живот в безвремието?
  • Благодаря на всички!
  • Ще препускаме, докато сме живи!!!
    Поздравления!
  • Да препускаме моряко!
    Поздрав!
  • Изтича времето и пясъкът кърви...
    Защото бързаме от всичко да опитаме.
    Сред кръстопът рисуван със лъжи
    Объркани стоят мечтите ни...


    Прекрасно пишеш!Развълнува ме!Поклон пред перото ти!
Предложения
: ??:??