Dec 12, 2007, 3:24 PM

Времето и ние

Poetry

2K 0 11

Изтича бързо пясъкът на времето,
от забити шпори хълбоците кървят.
Но ний оставяме крака си в стремето,
за да не изчезнем в гроб от кръстопът.

Защо пилеем златото на времето
или съдбата го събира в своя съд?
Търсим ли покой в житейското си бреме
или ще препускаме до края на света?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

sailor1 (Морякът)

Благодаря, че сте се отбили при мен. Благодаря и за коментариите! Весели празници!

2007-12-25T16:21:11+02:00
Cursed (Димитрина Иванова)

Интересно и ме накра да се замисля!

2007-12-25T16:14:29+02:00
violently (Ася)

Прекрасно!Поздравявам те и ти желая щастие

2007-12-25T15:32:36+02:00
toneha (Антония Начева)

Браво, моряче! Поздравления за музата ти!

2007-12-21T07:54:30+02:00
sailor1 (Морякът)

Благодаря!

2007-12-19T15:10:27+02:00

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0