Изтича бързо пясъкът на времето,
от забити шпори хълбоците кървят.
Но ний оставяме крака си в стремето,
за да не изчезнем в гроб от кръстопът.
Защо пилеем златото на времето
или съдбата го събира в своя съд?
Търсим ли покой в житейското си бреме
или ще препускаме до края на света?
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up