24 янв. 2021 г., 07:12

Времето - като сирена

960 0 0

Времето
като сирена
ни примамва към брега и
 вярата, докато
 не се разбием в камъните, донесени
 от самите нас.

 

 Дайте восък !
 Да запушим ушите си !
 Да не чуваме как
истината ни вика
през времето, докато
прегракне от усилие.

 

 Дайте ни и
две монети, да
 ги сложим на очите си.
 Та, макар и още живи, да
 не видим колко близко до
 нас преминават щастието, успехите ни.
Животът ни !

 

 Ех, времето ! Все ни
дава и все си взима
надеждата, само за
да ни я даде пак
 утре…

 

 

Колко много от нас
 само за това живеят !

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоян Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...