24.01.2021 г., 7:12

Времето - като сирена

958 0 0

Времето
като сирена
ни примамва към брега и
 вярата, докато
 не се разбием в камъните, донесени
 от самите нас.

 

 Дайте восък !
 Да запушим ушите си !
 Да не чуваме как
истината ни вика
през времето, докато
прегракне от усилие.

 

 Дайте ни и
две монети, да
 ги сложим на очите си.
 Та, макар и още живи, да
 не видим колко близко до
 нас преминават щастието, успехите ни.
Животът ни !

 

 Ех, времето ! Все ни
дава и все си взима
надеждата, само за
да ни я даде пак
 утре…

 

 

Колко много от нас
 само за това живеят !

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...