24.01.2021 г., 7:12

Времето - като сирена

961 0 0

Времето
като сирена
ни примамва към брега и
 вярата, докато
 не се разбием в камъните, донесени
 от самите нас.

 

 Дайте восък !
 Да запушим ушите си !
 Да не чуваме как
истината ни вика
през времето, докато
прегракне от усилие.

 

 Дайте ни и
две монети, да
 ги сложим на очите си.
 Та, макар и още живи, да
 не видим колко близко до
 нас преминават щастието, успехите ни.
Животът ни !

 

 Ех, времето ! Все ни
дава и все си взима
надеждата, само за
да ни я даде пак
 утре…

 

 

Колко много от нас
 само за това живеят !

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...