23 янв. 2006 г., 01:51

Времето лети

994 0 0

ВРЕМЕТО ЛЕТИ 

                                                  Времето лети,

                                                  и животът си върви.

                                                  Промяната е много тежка,

                                                  и не мога аз да я приема.

 

                                                  Годините тъй бързо се изнизват,

                                                  сякаш като стрели ни пронизват,

                                                  и няма връщане назад.

                                                  Само споменът едничък ни остава,

                                                  за да не потънем в забрава.

                                                  

                                                  Как искам отново аз да съм дете,

                                                  и всичко пак да изживея,

                                                  но за жалост невъзможно е това,

                                                  защото животът своята дума си казва.

  

                                                  Само ако можех да го спра,

                                                  щях да върна всичко изгубено,

                                                  и отново до си бъда малкото момче.

                                                  Но това няма да стане,

                                                  а само болката в мен ще остане!

 

 

                                     

                        

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Бонев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...