23 янв. 2006 г., 01:51

Времето лети

998 0 0

ВРЕМЕТО ЛЕТИ 

                                                  Времето лети,

                                                  и животът си върви.

                                                  Промяната е много тежка,

                                                  и не мога аз да я приема.

 

                                                  Годините тъй бързо се изнизват,

                                                  сякаш като стрели ни пронизват,

                                                  и няма връщане назад.

                                                  Само споменът едничък ни остава,

                                                  за да не потънем в забрава.

                                                  

                                                  Как искам отново аз да съм дете,

                                                  и всичко пак да изживея,

                                                  но за жалост невъзможно е това,

                                                  защото животът своята дума си казва.

  

                                                  Само ако можех да го спра,

                                                  щях да върна всичко изгубено,

                                                  и отново до си бъда малкото момче.

                                                  Но това няма да стане,

                                                  а само болката в мен ще остане!

 

 

                                     

                        

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Бонев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...