ВРЕМЕТО ЛЕТИ 

                                                  Времето лети,

                                                  и животът си върви.

                                                  Промяната е много тежка,

                                                  и не мога аз да я приема.

                                                  Годините тъй бързо се изнизват,

                                                  сякаш като стрели ни пронизват,

                                                  и няма връщане назад.

                                                  Само споменът едничък ни остава,

                                                  за да не потънем в забрава.

                                                  Как искам отново аз да съм дете,

                                                  и всичко пак да изживея,

                                                  но за жалост невъзможно е това,

                                                  защото животът своята дума си казва.

                                                  Само ако можех да го спра,

                                                  щях да върна всичко изгубено,

                                                  и отново до си бъда малкото момче.

                                                  Но това няма да стане,

                                                  а само болката в мен ще остане!