23.01.2006 г., 1:51

Времето лети

996 0 0

ВРЕМЕТО ЛЕТИ 

                                                  Времето лети,

                                                  и животът си върви.

                                                  Промяната е много тежка,

                                                  и не мога аз да я приема.

 

                                                  Годините тъй бързо се изнизват,

                                                  сякаш като стрели ни пронизват,

                                                  и няма връщане назад.

                                                  Само споменът едничък ни остава,

                                                  за да не потънем в забрава.

                                                  

                                                  Как искам отново аз да съм дете,

                                                  и всичко пак да изживея,

                                                  но за жалост невъзможно е това,

                                                  защото животът своята дума си казва.

  

                                                  Само ако можех да го спра,

                                                  щях да върна всичко изгубено,

                                                  и отново до си бъда малкото момче.

                                                  Но това няма да стане,

                                                  а само болката в мен ще остане!

 

 

                                     

                        

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Бонев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...