23 февр. 2007 г., 08:24

Времето лети 

  Поэзия
2004 0 1

Времето лети


Аз не мога да повярвам

как бързо времето лети.

Пораснахме отдавна, но

живеем с детските мечти.

 

Сякаш вчера беше, когато

те видях за първи път,

а сега си познатото момиче,

което в сърцето ми си има кът.

 

Смели сме се, плакали сме,

но заедно винаги сме били.

Времето дойде да се разделим,

но нека не проливаме сълзи.

 

Ти си голямата ми сестричка,

която само в мечтите съм имала.

Нали не ме оставяш самичка,

а ще бъдеш с мене винаги!

 

Обичам те повече от всичко.

Как без теб ще живея?

Да се осъзная още не мога,

но сигурно само ще линея.

 

Но където и да си, знай,

че аз винаги съм с теб.

И на света не идва край –

в душите ни все още няма лед.

 

Нека тъй да бъде винаги,

да се помним цял живот.

Приятелството има стойност,

ще сме приятелки до гроб!

 

( На моята най - добра приятелка – Мартинка)

© Ивелина Йорданова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Това определено е много по-добро.
    Поздравявам те за този стих-приятелството е най-скъпото нещо в света(поне за мен е така)
Предложения
: ??:??