Времето лети
По улици безлюдни аз вървя,
подир една изгубена мечта,
и винаги, когато аз се спра,
и щом към теб протегна аз ръка,
си спомням мъката, която остави.
Споменът се връща
и с мъка ми отвръща.
И как безмълвно времето минава,
колко бързо то лети в забрава,
стана тъмно, аз още вървя
подир една изгубена мечта.
18/01/03
подир една изгубена мечта,
и винаги, когато аз се спра,
и щом към теб протегна аз ръка,
си спомням мъката, която остави.
Споменът се връща
и с мъка ми отвръща.
И как безмълвно времето минава,
колко бързо то лети в забрава,
стана тъмно, аз още вървя
подир една изгубена мечта.
18/01/03
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Найденова Все права защищены
