Ставам, закусвам, излизам.
Пия кафе и към университета отивам.
Вечно преследвам задачи,
вечно с мен часовника крачи.
Тиктака и отброява минути, часове.
А колко ли дни ни остават?
Запитваме ли се някога поне
спрели за миг да починем
Какво жадува нашето сърце?
Какво ни прави щастливи?
Забързани в тази машина
ден минава, утре година. ...