Ставам, закусвам, излизам.
Пия кафе и към университета отивам.
Вечно преследвам задачи,
вечно с мен часовника крачи.
Тиктака и отброява минути, часове.
А колко ли дни ни остават?
Запитваме ли се някога поне
спрели за миг да починем
Какво жадува нашето сърце?
Какво ни прави щастливи?
Забързани в тази машина
ден минава, утре година.
А какво остава накрая?
Мислех, че щастлив си, когато откриеш
своята вярна половина.
Но ето, че в лъжа съм живяла
и в живота си след напразни надежди
задъхана съм вървяла.
Къде е смисъла? Какво е?
Яде ли се? Пие ли се? Носи ли се?
Коя съм? Какво съм? Защо съм?
Стоя без чадър под дъжд от въпроси.
Объркана и без вярна посока
загубих на живота компаса.
А винаги мислех, че движа във вярна посока.

Като влак без гара, като лодка без платна -
Времето няма смисъл