Времето отлита...
Текат минути, дни и часове,
бързо времето отлита, без дори да разберем.
В този миг внезапно от мисъл озарен си, че:
Младостта е изживяна и няма да се върне
и как ли ще признаеш пред себе си, че тя е отживяла.
И пак на помощ мечтите нахлуват в теб,
копнеейки да се върне младостта и пак да познаеш любовта.
Която е сливане на две тела в нощта –
нежни думи, ласки –
луда страст до сутринта!...
Ох, мигове вечни и безкрайни, върнете ми пак младостта,
за да мога да изживея аз пак любовта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ваня Николова Все права защищены
