12 дек. 2007 г., 15:23

Времето отлита... 

  Поэзия » Любовная
956 0 1

Текат минути, дни и часове,
бързо времето отлита, без дори да разберем.
В този миг внезапно от мисъл озарен си, че:

Младостта е изживяна и няма да се върне
и как ли ще признаеш пред себе си, че тя е отживяла.
И пак на помощ мечтите нахлуват в теб,
копнеейки да се върне младостта и пак да познаеш любовта.
Която е сливане на две тела в нощта –
нежни думи, ласки –
луда страст до сутринта!...
Ох, мигове вечни и безкрайни, върнете ми пак младостта,

 за да мога да изживея аз пак любовта.



© Ваня Николова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Копнежно стихче!
    Поздрав!!!
Предложения
: ??:??