14 сент. 2018 г., 19:33

Времето отмина

755 1 0

Как искам нежно да те галя,
да чуя как бие сърцето ти,
да усещам как треперя
от допира на ръцете ти.
Как искам аз да те целуна,
да усетя аромата ти.
Как искам аз да те прегърна,
в прегръдка вечно свързани.
Как искам сега да те зърна
за кратък миг дори,
в блян аз да те превърна
и сънувам до зори.        
Как искам времето да върна,
да мога да ти кажа онова,
което скрих вътре в себе си,
скрих дълбоко в своята душа.
Как искам времето да върна,
но уви, времето отмина,
а далеч от мен си ти сега
и няма да се върнат тези времена.
Жалко, времето отмина
и няма да се върне тази топлина,
но сърцето тайничко мечтае
отново да те има и пак да засияе....

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....