Sep 14, 2018, 7:33 PM

Времето отмина

  Poetry » Love
751 1 0

Как искам нежно да те галя,
да чуя как бие сърцето ти,
да усещам как треперя
от допира на ръцете ти.
Как искам аз да те целуна,
да усетя аромата ти.
Как искам аз да те прегърна,
в прегръдка вечно свързани.
Как искам сега да те зърна
за кратък миг дори,
в блян аз да те превърна
и сънувам до зори.        
Как искам времето да върна,
да мога да ти кажа онова,
което скрих вътре в себе си,
скрих дълбоко в своята душа.
Как искам времето да върна,
но уви, времето отмина,
а далеч от мен си ти сега
и няма да се върнат тези времена.
Жалко, времето отмина
и няма да се върне тази топлина,
но сърцето тайничко мечтае
отново да те има и пак да засияе....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...