времето ще ми каже....
Единствено времето ще ми каже...
защо звездите са спомен над мен,
за пътник монети от тиха постеля,
изгубен сред безкрайни пътеки,
на вселената своя, лишена от край.
Единствено времето ще ми каже...
защо изгубен съм днес, прокуден...
къде оставих дома в тази празнота...
За хората странник, брат на Звездите,
скитник без път, в тишината вървящ.
Единствено времето ще ми каже...
къде изгубих зад себе си света,
къде ме води тази ярка светлина,
сред сенки на мъртви планети,
търсещи в безкрая покой.
Копнеж без край, Сърцето изпълва,
водещ през време от прах...
...което мълчи.
защо звездите са спомен над мен,
за пътник монети от тиха постеля,
изгубен сред безкрайни пътеки,
на вселената своя, лишена от край.
Единствено времето ще ми каже...
защо изгубен съм днес, прокуден...
къде оставих дома в тази празнота...
За хората странник, брат на Звездите,
скитник без път, в тишината вървящ.
Единствено времето ще ми каже...
къде изгубих зад себе си света,
къде ме води тази ярка светлина,
сред сенки на мъртви планети,
търсещи в безкрая покой.
Копнеж без край, Сърцето изпълва,
водещ през време от прах...
...което мълчи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пламен Йовчев Все права защищены
