времето ще ми каже....
Единствено времето ще ми каже...
защо звездите са спомен над мен,
за пътник монети от тиха постеля,
изгубен сред безкрайни пътеки,
на вселената своя, лишена от край.
Единствено времето ще ми каже...
защо изгубен съм днес, прокуден...
къде оставих дома в тази празнота...
За хората странник, брат на Звездите,
скитник без път, в тишината вървящ.
Единствено времето ще ми каже...
къде изгубих зад себе си света,
къде ме води тази ярка светлина,
сред сенки на мъртви планети,
търсещи в безкрая покой.
Копнеж без край, Сърцето изпълва,
водещ през време от прах...
...което мълчи.
защо звездите са спомен над мен,
за пътник монети от тиха постеля,
изгубен сред безкрайни пътеки,
на вселената своя, лишена от край.
Единствено времето ще ми каже...
защо изгубен съм днес, прокуден...
къде оставих дома в тази празнота...
За хората странник, брат на Звездите,
скитник без път, в тишината вървящ.
Единствено времето ще ми каже...
къде изгубих зад себе си света,
къде ме води тази ярка светлина,
сред сенки на мъртви планети,
търсещи в безкрая покой.
Копнеж без край, Сърцето изпълва,
водещ през време от прах...
...което мълчи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Йовчев Всички права запазени
