Mar 6, 2007, 1:21 PM

времето ще ми каже....

  Poetry
697 0 7
Единствено времето ще ми каже...
защо звездите са спомен над мен,
за пътник монети от тиха постеля,
изгубен сред безкрайни пътеки,
на вселената своя, лишена от край.

Единствено времето ще ми каже...
защо изгубен съм днес, прокуден...
къде оставих дома в тази празнота...
За хората странник, брат на Звездите,
скитник без път, в тишината вървящ.

Единствено времето ще ми каже...
къде изгубих зад себе си света,
къде ме води тази ярка светлина,
сред сенки на мъртви планети,
търсещи в безкрая покой.


Копнеж без край, Сърцето изпълва,
водещ през време от прах...
                  ...което мълчи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламен Йовчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Времето,и може би аз.Потърси ме.Липсваш много.peperudata_iv
  • Ах... браво, браво!
    Времето мълчи, прав си!
  • Много тъга има, но в никакъв случай не мисли, че ще бъде безкрайна. Поздрав!
  • Постарах са да прочета,част от това,което си пуснал тук в сайта.
    Хубави са стиховете ти.
    Дерзай!
  • Много дълбок смисъл.Харесва ми!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...