Времето следите заличава

27 авг. 2015 г., 18:32

Поэзия

731 1 0

Всичко си отива някой ден,

нищо не остава на земята.

Песента ни пята, недопята

друг подема подир теб и мен.

Като дъб от буря повален,

като стрък попарен от сланата

свършваш. Под клепачите на мрака

целият ни свят е подслонен.

Ала пак в абсурдът едноок

Любовта крилете си калява

и намира във сърцата брод.

Само тя душите ни спасява.

На житейския ни епизод

времето следите заличава.