Времето следите заличава
Всичко си отива някой ден,
нищо не остава на земята.
Песента ни пята, недопята
друг подема подир теб и мен.
Като дъб от буря повален,
като стрък попарен от сланата
свършваш. Под клепачите на мрака
целият ни свят е подслонен.
Ала пак в абсурдът едноок
Любовта крилете си калява
и намира във сърцата брод.
Само тя душите ни спасява.
На житейския ни епизод
времето следите заличава.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Петрова Все права защищены
