Aug 27, 2015, 6:32 PM

Времето следите заличава 

  Poetry
605 1 0

Всичко си отива някой ден,

нищо не остава на земята.

Песента ни пята, недопята

друг подема подир теб и мен.

 

Като дъб от буря повален,

като стрък попарен от сланата

свършваш. Под клепачите на мрака

целият ни свят е подслонен.

 

Ала пак в абсурдът едноок

Любовта крилете си калява

и намира във сърцата брод.

 

Само тя душите ни спасява.

На житейския ни епизод

времето следите заличава.

© Росица Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??