Времето така е отредило...
Полека-лека заглъхват стъпките твои.
Все още боли, но се питам защо ли.
Моя ли е и за кого е болката стара
или просто старият навик боли.
Там, където би трябвало сърцето да бъде,
нещо друго тупти, но студено боли.
Липсва ми още, но лице ли, сърце ли
или хиляди излетели през стъклото мечти.
Заваля и обърках следите в калта.
Уплаших се, че загубих и твойта ръка.
Обезумяла мислих там, под дъжда,
за какво ли погубих моята душа...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пепи Оджакова Все права защищены
