Полека-лека заглъхват стъпките твои.
Все още боли, но се питам защо ли.
Моя ли е и за кого е болката стара
или просто старият навик боли.
Там, където би трябвало сърцето да бъде,
нещо друго тупти, но студено боли.
Липсва ми още, но лице ли, сърце ли
или хиляди излетели през стъклото мечти.
Заваля и обърках следите в калта.
Уплаших се, че загубих и твойта ръка.
Обезумяла мислих там, под дъжда,
за какво ли погубих моята душа...
© Пепи Оджакова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
