23 окт. 2014 г., 20:37  

Вретеното на залеза

1.3K 1 23
Кое е това, което не достига
еднакво,
въпреки че сме различни...
и щастието шеметно залязва
зад хоризонта -
гърбав знак в очите...?
Да вярвам ли, че някога ще стане
морето сол,
брегът ронлив - пустиня,
а в капка дъжд затворена душата
приела формата й
ще умира.

...Страхувам се от прилива неспирен
на това, което идва неусетно. -
Вретеното на залеза развива
до всеки нишката си
безконечна...!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да вярвам ли, че някога ще стане
    морето сол,
    брегът ронлив - пустиня,
    а в капка дъжд затворена душата
    приела формата й
    ще умира.
    ...
    Вретеното на залеза развива
    до всеки нишката си
    безконечна...!

    !!!
    Все пак, може и да е хубаво бъдещето...
  • Благодаря ти, Краси, за високата оценка и за този нетривиален коментар!

    Желая ти леко перо!
  • Много важни въпроси задаваш...
    Дали ще имаме шанс да намерим отговорите, докато свърши нишката?!
  • 1. Благодаря ти, Али, за високата оценка и за хубавия коментар!

    2. Мерси за високата оценка, Росене!

    3. Гърбавият знак в очите е питанката, Даниеле! Всеки хоризонт поставя множество питания. Той самият е един обръч от въпроси.
  • Както винаги провокираш емоция и размисъл. Браво и от мен!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...