vega666 (Младен Мисана) vega666 (Младен Мисана)
147 1.8K
Oct 23, 2014, 8:37 PM  

Вретеното на залеза

1.3K 1 23
Кое е това, което не достига
еднакво,
въпреки че сме различни...
и щастието шеметно залязва
зад хоризонта -
гърбав знак в очите...?
Да вярвам ли, че някога ще стане
морето сол,
брегът ронлив - пустиня,
а в капка дъжд затворена душата
приела формата й
ще умира.

...Страхувам се от прилива неспирен
на това, което идва неусетно. -
Вретеното на залеза развива
до всеки нишката си
безконечна...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • limeruna (Йоана)
    limeruna (Йоана)
    Да вярвам ли, че някога ще стане
    морето сол,
    брегът ронлив - пустиня,
    а в капка дъжд затворена душата
    приела формата й
    ще умира.
    ...
    Вретеното на залеза развива
    до всеки нишката си
    безконечна...!

    !!!
    Все пак, може и да е хубаво бъдещето...
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Благодаря ти, Краси, за високата оценка и за този нетривиален коментар!

    Желая ти леко перо!
  • krchernev (Красимир Чернев)
    krchernev (Красимир Чернев)
    Много важни въпроси задаваш...
    Дали ще имаме шанс да намерим отговорите, докато свърши нишката?!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    1. Благодаря ти, Али, за високата оценка и за хубавия коментар!

    2. Мерси за високата оценка, Росене!

    3. Гърбавият знак в очите е питанката, Даниеле! Всеки хоризонт поставя множество питания. Той самият е един обръч от въпроси.
  • Ilis (Алина Стоянова)
    Ilis (Алина Стоянова)
    Както винаги провокираш емоция и размисъл. Браво и от мен!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0