Вретеното на залеза
еднакво,
въпреки че сме различни...
и щастието шеметно залязва
зад хоризонта -
гърбав знак в очите...?
Да вярвам ли, че някога ще стане
морето сол,
брегът ронлив - пустиня,
а в капка дъжд затворена душата
приела формата й
ще умира.
...Страхувам се от прилива неспирен
на това, което идва неусетно. -
Вретеното на залеза развива
до всеки нишката си
безконечна...!
© Младен Мисана All rights reserved.