Oct 23, 2014, 8:37 PM  

Вретеното на залеза

1.3K 1 23
Кое е това, което не достига
еднакво,
въпреки че сме различни...
и щастието шеметно залязва
зад хоризонта -
гърбав знак в очите...?
Да вярвам ли, че някога ще стане
морето сол,
брегът ронлив - пустиня,
а в капка дъжд затворена душата
приела формата й
ще умира.

...Страхувам се от прилива неспирен
на това, което идва неусетно. -
Вретеното на залеза развива
до всеки нишката си
безконечна...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да вярвам ли, че някога ще стане
    морето сол,
    брегът ронлив - пустиня,
    а в капка дъжд затворена душата
    приела формата й
    ще умира.
    ...
    Вретеното на залеза развива
    до всеки нишката си
    безконечна...!

    !!!
    Все пак, може и да е хубаво бъдещето...
  • Благодаря ти, Краси, за високата оценка и за този нетривиален коментар!

    Желая ти леко перо!
  • Много важни въпроси задаваш...
    Дали ще имаме шанс да намерим отговорите, докато свърши нишката?!
  • 1. Благодаря ти, Али, за високата оценка и за хубавия коментар!

    2. Мерси за високата оценка, Росене!

    3. Гърбавият знак в очите е питанката, Даниеле! Всеки хоризонт поставя множество питания. Той самият е един обръч от въпроси.
  • Както винаги провокираш емоция и размисъл. Браво и от мен!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...