Вретеното на залеза
Кое е това, което не достига
еднакво,
въпреки че сме различни...
и щастието шеметно залязва
зад хоризонта -
гърбав знак в очите...?
Да вярвам ли, че някога ще стане
морето сол,
брегът ронлив - пустиня,
а в капка дъжд затворена душата
приела формата й
ще умира.
...Страхувам се от прилива неспирен
на това, което идва неусетно. -
Вретеното на залеза развива
до всеки нишката си
безконечна...!
еднакво,
въпреки че сме различни...
и щастието шеметно залязва
зад хоризонта -
гърбав знак в очите...?
Да вярвам ли, че някога ще стане
морето сол,
брегът ронлив - пустиня,
а в капка дъжд затворена душата
приела формата й
ще умира.
...Страхувам се от прилива неспирен
на това, което идва неусетно. -
Вретеното на залеза развива
до всеки нишката си
безконечна...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
