Вричане...
Проблясъкът в кристалните ни чаши
запалва вихър във очите ми големи,
защото зная, че нощта е само наша,
върховно прелестна и без проблеми.
Ти кимваш утвърдително, прочел душата
и твоите ръце обгръщат мойто тяло...
А после с поглед се стремим към Небесата
и тихичко се молим на звездите в Бяло...
Очите ти ме приковават нежно,
а мокрият им блясък ми е сила,
сърцето си подавам неизбежно,
а ти безмълвно ми прошепваш: Мила!
И булото на недоверието в миг се свлича,
копринените му следи те галят с пръсти,
молитвата ми откровена в твоята се врича
и после онемели и обичащи се кръстим...
И чашите кристални засияват двойно,
защото две души в една живеят...
И всичко адово превръщаме в покойно!
И дяволите пред мощта Божествена немеят!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симона Гълъбова Все права защищены
Благодаря ви, приятели!
