Всички сме изпитвали или имаме такава любов..., която по някаква причина избира различна форма да съществува или пък почти я изгубваме от страх, съмнения, его, гордост, от глупост и обърканост. Но дори и на тази любов да и е отминало времето или пък още не и...това не значи че си е отишла изцяло или че я няма. Част от нея винаги остава в нас. А любов, която преминава в друга форма, може изобщо да не се промени и да остане, но в пътя на отдаването и свободата. Всяка любов е път към още любов. Любовта намира начина си да съществува и не бива да я забравяме. А просто да продължим напред и да си позволим, да изберем да обичаме, и без това щом ни посети нямаме избор, хихи. Да и дадем това право преди това. Първо, защото тя не пита. Второ не може да отвори вратата на сърцето ни насила. ...Във всеки тип любов може да се случи това да премине във форма, в която вече на върви. Не само с човекА до нас...