Все ме питаш
Все ме питаш, приятелю,
как втъкавам звездите
в нощи тежки от черно?
Как пресъхват сълзите?
Как наместо жарава,
тъй, запретнала рокля,
в ритъм с български тъпан
паля есенни гроздове?
Не от мъка да чезна,
да горя във въздишки,
а от виното лудо
ненаситно да пием!
Как умея да нося
мъжка орис в душата?
В чужди сънища сбъдната,
в твоя все да оставам...
Как, закърмила утрото
на сина си, успявам,
мойто утро да срещна
след безсъница бяла?
Все ме питаш, приятелю...
Всъщност, себе си търсиш...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радостина Марчева Все права защищены
Винаги си ми добре дошъл!
