rad (Радостина Марчева)
42 201
27.05.2007 г., 10:16 ч.

Все ме питаш 

  Поезия
655 0 8
 

Все ме питаш, приятелю,

как втъкавам звездите

в нощи тежки от черно?

Как пресъхват сълзите?

Как наместо жарава,

тъй, запретнала  рокля,

в ритъм с български тъпан

паля есенни гроздове?

Не от мъка да чезна,

да горя във въздишки,

а от виното лудо

ненаситно да пием!

Как умея да нося

мъжка орис в душата?

В чужди сънища сбъдната,

в твоя все да оставам...

Как, закърмила утрото

на сина си, успявам,

мойто утро да срещна

след безсъница бяла?

Все ме питаш, приятелю...


Всъщност, себе си търсиш...

© Радостина Марчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??