rad (Радостина Марчева) rad (Радостина Марчева)
1 42
27 may 2007, 10:16

Все ме питаш

  Poesía
943 0 8
 

Все ме питаш, приятелю,

как втъкавам звездите

в нощи тежки от черно?

Как пресъхват сълзите?

Как наместо жарава,

тъй, запретнала  рокля,

в ритъм с български тъпан

паля есенни гроздове?

Не от мъка да чезна,

да горя във въздишки,

а от виното лудо

ненаситно да пием!

Как умея да нося

мъжка орис в душата?

В чужди сънища сбъдната,

в твоя все да оставам...

Как, закърмила утрото

на сина си, успявам,

мойто утро да срещна

след безсъница бяла?

Все ме питаш, приятелю...


Всъщност, себе си търсиш...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радостина Марчева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0