May 27, 2007, 10:16 AM

Все ме питаш

  Poetry
937 0 8
 

Все ме питаш, приятелю,

как втъкавам звездите

в нощи тежки от черно?

Как пресъхват сълзите?

Как наместо жарава,

тъй, запретнала  рокля,

в ритъм с български тъпан

паля есенни гроздове?

Не от мъка да чезна,

да горя във въздишки,

а от виното лудо

ненаситно да пием!

Как умея да нося

мъжка орис в душата?

В чужди сънища сбъдната,

в твоя все да оставам...

Как, закърмила утрото

на сина си, успявам,

мойто утро да срещна

след безсъница бяла?

Все ме питаш, приятелю...


Всъщност, себе си търсиш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радостина Марчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...