Все някога...

ВСЕ НЯКОГА...

Зная, все някога ще си отида,

от теб, заблудата и любовта,

не ще да позволя да ме зазида,

между четири стени – самота.

Все някога ще си върна,

погазеният принцип на жена!

Мечтая си отново пак да зърна -

там в очите мъжки верността.

Все някога..., но болката поредна,

сега право в бездната ме прати,

дано пък този път да е последна,

ала всеки от ума си пати...

Все някога тя също ще утихне,

(едва ли вечно може да боли),

и той – животът ще ми се усмихне,

в душата светлина ще заблести.

Така от нея аз огряна вече,

ще се радвам и сърцето ми ще пее,

ще запокитя злото надалече,

със мисълта, че наистина живея.

И който, както иска да тълкува,

(написаното тук е от душа),

такава съм, не умея да хитрувам,

не ме страх, дори и да греша.

КАЛИНА ВЛАДИ