Аз нямам нищичко, какво да губя...
Без теб светът ми няма да е бял.
След хиляди провали оцелял,
все някога във мене ще те влюбя.
От скучните си дни със прежда груба,
сатенена любов ще изтъка
и ще вплетем със теб ръка в ръка,
когато в мене някой ден те влюбя.
И може би във празната коруба,
където бе душата ми преди,
от близостта ти пак ще се роди
душа, когато в мене с плам те влюбя.
И не във хaоса на дни солени -
ще се изгубя в две очи зелени...
© Димитър Никифоров Все права защищены