argonyk (Димитър Никифоров) argonyk (Димитър Никифоров)
93 379
May 12, 2013, 4:21 PM

... все някога във мене ще те влюбя...

  Poetry
982 0 11

Аз нямам нищичко, какво да губя...
Без теб светът ми няма да е бял.
След хиляди провали оцелял,
все някога във мене ще те влюбя.

От скучните си дни със прежда груба,
сатенена любов ще изтъка
и ще вплетем със теб ръка в ръка,
когато в мене някой ден те влюбя.

И може би във празната коруба,
където бе душата ми преди,
от близостта ти пак ще се роди
душа, когато в мене с плам те влюбя.

И не във хaоса на дни солени -
ще се изгубя в две очи зелени...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0