22 янв. 2011 г., 13:15

Все някоя от тях ще оцелее

1.2K 0 18
Пълзят мислите
и някак се стопяват в 
дългия си път.
За ново раждане е късно,
за път оттакък - казват - рано е.
Оставям ги да си болят
и нека си пълзят…
Все някоя от тях ще оцелее,
а аз… в надеждата ще рея.
…………………………………..
A мислех си, че ще умра
от болката и от страха.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариана Вълкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Истинската болка е душевната! Но има ли надежда, има и път! Поздрави!
  • Толкова сте мили!Благодаря Ви!
  • Ти беше първата,която ми написа писмо!преди година!и оттогава си говорим,задочно и се разбираме чудесно!благодаря ти!успех,мила!
  • Жива си и ни радваш!!!Поздрави и светли мисли и чувства ти желая!!!
  • "За ново раждане е късно, за път оттакък - казват - рано е." Не, Мариана,никога не е късно да се преродиш докато надеждата живее в теб! Прекрасно!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....